Позначки » край

Португалска приказка (последна част 12 - край, финал, равносметка)

Всяка приказка си има своя край, както се пее в една песен. Дойде краят и на тази…

Рано сутринта на 17 юли, алармата звънна и аз доста стриктно станах, оправих се. Хем не ми се тръгваше, хем не можех да си позволя да закъснявам. Хазяинът дойде, той щеше да ме закара до гарата и да ме качи на влака. Но преди това, имаше нещо, което не очаквах – съквартирантката ми от Бразилия, Татяна, която беше на екскурзия в Италия и до предишната вечер ми пращаше снимки от Рим, Венеция и Верона, изглежда беше вече тук. Хазяинът почука на вратата на нейната стая, каза бързо нещо на португалки (официален език и за Бразилия) и вратата се отвори – Татяна наистина беше тук и по всичко изглеждаше, че тя също ще ме изпрати до гарата. И наистина така стана.

Спокойно се качих на влака, Татяна и хазяинът изчакаха до последно. Изпратиха ме с огромните си усмивки, прикриващи мъничко тъга. Усмихвах се и аз, предстоеше ми дълъг ден.

Като за начало, дойдоха спомените от първото ми (и единствено до този момент) пътуване с бърз влак по линия Лисабон – Порто с единствена спирка Коимбра. Сега отивах директно в Порто, не съществуваше шанс да изпусна спирката, както стана първия път. Сетих се за думите на жената, която опитваше да ме успокои при първото ми пътуване – беше нещо такова “Сега плачеш, след което ще го разказваш и винаги много ще се смееш”. Та, през цялото време тези думи ме “преследваха”, докато аз просто наблюдавах португалската действителност през прозореца до мен – всяко камъче, всяка тревичка… И така, в продължение на около 2 часа… Наблюдавах…

Влакът пристигна в Порто, слязох, качих се на метрото и след малко бях на познатото ми летище. Изобщо всичко португалско чувствах до болка познато. Много приятна болка! Нямаше какво да се обърка и самолетът ме очакваше.

Полетите бяха два, смяната направих във Франкфурт. В първата част на пътуването, Порто – Франкфурт, голяма част от пътниците бяха португалци, говореха на португалски, изобщо запазиха атмосферата, в която живях през последната половин година. Като направих смяната, обаче, и около себе си започнах да чувам основно българска реч, бързо осъзнах, че приказката е до тук.

Що се отнася до равносметката ето най-простия вариант – това бяха 156 прекрасни, вълнуващи, незабравими дни. Не ми остана нито време, нито имах желание да си водя дневник с разни записки, и до днес не мисля, че знам как се прави, затова пък обичам да правя снимки, много снимки. Та, благодарение на тези снимки заедно със спомените, които не ми”изневериха” и до днес – август, 2018г, се получи симпатичен разказ по картинки. А част първа на моята португалска приказка написах в края на далечната 2015г., което също може да бъде повод за някаква равносметка.

Съгласна съм, че всяка приказка си има край. Вярвам, също така, че всеки щастлив край има продължение. Затова, нека това да бъде краят на моята първа португалска приказка…

Португалия

The Edge – Край (Russia, 2010)

Rating: 5/10

We’ve all seen countless movies with car chases.  So what do you do in Siberia just after WWII?  Race trains of course.  There are lots and lots of scenes of trains essentially drag racing throughout this film.  Ще 211 слів

ДИКАРИ КРАЙ ЛЕТА СМОТРЕТЬ ОНЛАЙН

Конец лета. Все, кто еще не побывал на отдыхе, Смотреть онлайн Дикари в хорошем Дикари смотреть онлайн full hd 1080. загрузка Летняя пора — превосходнейший В гостях у лета. Ще 15 слів

онлайн

Между началото и края

Не винаги мисля това,
което искам да кажа.
Често забравям името си и наричам
себе си хронична умора.
Объркано отново свеждам глава 
и не съм сигурна на къде бия.
Побърквам се от празнословия.
Искам да закърпя някак нещата,
но просто изпускам всичко,
за което се опитвам да се задържа.
И нищо на света не те убива така,
както копнежа ти по някого.
Да чакаш и да се надяваш,
е най-чистата форма на загуба на време.
Мислиш, че имаш контрол над всичко,
но не и над себе си.
Понякога реалността се приплъзва
достатъчно близо до това, което искаш.
Започваш да фантазираш.
Тотално загубваш ума си,
нишката на дните направо се разлива.
Каквото и да опитваш да скриеш,
то все някога ще се открие.
Трябва да започнеш да градиш себе си от начало.
Но кой помни началото,
когато не си стигнал
до края? 

Тук няма нищо, няма никой...

Тук няма нищо, няма никой,
остава само вятър, в празни чаши,
тук бяха всички, беше всичко,
но идва край след хвърлено начало…

Сега във кал, превърнати са стъпките,
а думите, във тишина, завинаги,
сега с листа, затрупана е масата,
а столовете – с лед и сняг засипани…

Завеса паднала не пита, пада,
затворена врата не иска, а затваря се,
разплетен възел, за насита на въпроси,
захвърлен фас, във край на разговор…

Тук няма никой, няма нищо…

И няма смисъл…Няма връщане…

Последен ангел...

Последен пратеник,
сами оставате…
Да бъдете без господар,
узрели…
Без наказания и
без корекции…

Небето само
ще ви гледа…

—————

Последен ангел,
гася порталите…
Със нож от фосфор,
въжетата разкъсвам…

Горя аналите, с неонов
факел…
Нарязвам документи
във архиви…

Свидетели, не ще останат
живи…

————–

Последен пратеник,
сами оставате…
Да бъдете без господар,
узрели…
Без наказания и
без корекции…

Небето само
ще ви гледа…